Не е страшно, че живеем в страна на генератори, важното е да не живеем в страна на дегенерати
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
6 декември 2022 година
– Тате, връщай се по-скоро, аз имам „ лего “ и роботи и хапвам сладолед и сок…
Една другарка преди малко ми изпрати видео. Нейният завързак на две годинки и половина честити на таткото си Деня на въоръжените сили. Толкова е занимателен – приказва, като че ли произнася скоропоговорка, буквата „ р “ не произнася, стои необут, в памперс и във фланелка, на която написа „ Аз съм Украйна “.
А аз, не знам за какво, през целия ден попадам на видеа как дивият народ „ оттатък границата “ ликува, че следващият украински град е без ток.
– Видяхте ли, видяхте – Кривой Рог остана без ток, а Одеса – без вода-а-а!
Майната им – „ кричали женщины " ура! " и в воздух чепчики бросали... ( “жените викаха „ ура! “, подхвърляйки бонета горе… “ – откъс от пиесата на А. Грибоедов „ От мозъка си тегли “. Изразът се използва иронично за безсмислен публичен екстаз – бел. прев.)
Ясно е, че степента на умствената им бедност стигна дъното още през март тази година. Дори не ми се разяснява – скучно е.
Но, по дяволите, съгласно техните лични публични данни, 22% от руснаците нямат достъп до канализация. С други думи, съвсем четвърт от популацията им употребява нужници на двора. И на какво се радват тогава?
€300 млн. – това е паричният израз на крилатите ракети и „ Калибри “, хвърлени единствено през вчерашния ден върху Украйна. Срещу тази сума те биха могли на половина да понижат тяхната – в дословен смисъл – лайняна статистика.
А за девет месеца?! Биха могли да построят нови лечебни заведения, учебни заведения, театри, стадиони… Ама не, те се надигат от мръсната кофа, бършат ръцете си със сняг и тичат да викат: „ А Одеса е без вода-а-а! “
Пфу, гнусота. Простете. Защо го споделям всичко това? За да кажа през днешния ден (впрочем, както и през вчерашния ден, само че въпреки всичко днес особено) БЛАГОДАРЯ на нашите бранители, воини, герои. Защото:
Ние сме живи, с помощта на вас. Свободни сме, с помощта на вас. Ние имаме „ лего “ и роботи, ядем сладолед и сок.
Не е ужасно, че през днешния ден живеем в страната на генератори, значимото е да не живеем в страната на дегенерати.
Благодаря! Само се връщайте живи, доста ви апелирам.
Политическа партия: Брадатият мъж през днешния ден ще прегледа това едноминутно видео хиляда пъти в окопа край Бахмут. И несъмнено ще се разплаче. А след това ще тръгне и ще победи. За себе си, за своя другар от окопите и за това знамение в памперс и фланелка „ Аз съм Украйна “.
17 декември 2022 година
Пет от десетте ракети, с които обстреляха през вчерашния ден Харкив, ни завариха с Хектор по време на разходка в дребен парк. Взривовете прозвучаха гръмко. Но, знаете ли, разбрах, че изпитвам боязън единствено за кучето – да не хукне към шосето и да изскочи на пътното платно.
Обаче доберманът след първия гърмеж хукна да бяга, както постоянно, а след това мина на бърза крачка в посока нашата кола.
Веднага всичко угасна – светофарите, надписите над магазините, будките с дребни артикули. Смешно увисна във въздуха бариерата в прилежащия двор – като че ли прекратена на половин дума. Мигновено спря водата и изчезнаха мобилната връзка и интернет. Радиаторите изстинаха за петнайсетина минути.
Учудват ме реакциите на хората. Те се трансформираха.
На паркинга, вместо привичната в такива случаи псувни и изрази от вида: „ по какъв начин ми писна от тези гадове “, се чуваше нещо напълно делнично: „ Виталий, имаш ли туба за бензин? “.
Съседката от балкона се провикна на сина си: „ Илюша, ревизира дали някой не е затънал в асансьора! “.
На стълбището се сблъскахме с тъмен комшия, който постоянно мърмори срещу Хектор – ту мотивът му е прекомерно дълъг, ту намордникът е халтав. Неочаквано той ми сподели: „ Имам мощен газов котлон, елате, в случай че би трябвало нещо да му сготвите “. И каза номера на своя апартамент.
Интересно, схващат ли онези там, в Кремъл, каква могъща нация са изковали за последните девет месеца? Да, изглеждаме смешно – с фенерчета на челата си и туби вода в коридорите. Но ние отстояваме един различен до гибел. Стоим като скали. Изригваме като вулкани.
Такава единодушие като през днешния ден не съм виждала в никакъв случай. Дори тук, в мащабите на нашият микрорайон Салтовка.
Когато по здрач за една минута интернетът „ проби “, съумях да прочета известие на харкивските енергетици, че е разрушена около 50% от инфраструктурата. Помислих си, че ремонтът ще трае дълго и се приготвих: купих си бутилка вино и „ хотдог “ на бензиностанцията.
Запалих свещи, внесох птицата в стаята от балкона, завих клетката й със спален чувал, сложих одеялата на студения под, донесох от коридора водата, диря тирбушон…
И тук – хоп! – лампите светнаха. Енергетиците са богове! Успяха единствено за 12 часа.
Коя по ред беше тази масирана атака против Украйна? Деветата? Десетата?
Трудно си представям как наподобява този „ обект на сериозна инфраструктура “. Спомням си малка подстанция зад блока на моята съученичка. Играехме там на гоненица. Това беше квадратна сива къщурка с бобини и тел по периметъра на покрива.
Слушайте, а може би би трябвало да ги затрупаме с чували с пясък тези къщички, както защитихме паметника на Шевченко в центъра на Харкив?
Може би за задачата не стигат хора? Само кажете, аз ще дойда.
И освен аз, и бабичката със счупената ключица, която разхожда „ осиновеното “ през лятото помиярче, тя също ще пристигна. Апропо, тя е получила контузията си в тъмния ни вход – не видяла стъпалото.
Тази заран ние с нея се разприказвахме. Тя, без да се срами, призна, че още през 2014 година е била привърженичка на стабилността, реда и ненатрошения паваж на Крешчатик (по време на „ революцията на достолепието “ невъоръжените протестиращи къртеха паважа в центъра на Киев и излизаха с павета срещу проруските снайперисти – бел. прев.). А в този момент, струва ми се, тя е подготвена да тръгне в ръкопашен бой за свободата. Ще тръгне по този начин, както си е: с гипса и помиярчето си на връвчица.
Прочетох изявление с някой си – не помня кой – представител на Института за проучване на войната… Та той твърди, че упоритостите на Путин не са се трансформирали, той все по този начин желае да завземе Киев и цяла Украйна. И че бомбардира нашата инфраструктура, с цел да изтощи морално украинския народ, да пречупи неговия дух, воля и още нещо…
Хей, вие съществено ли го мислите?
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
6 декември 2022 година
– Тате, връщай се по-скоро, аз имам „ лего “ и роботи и хапвам сладолед и сок…
Една другарка преди малко ми изпрати видео. Нейният завързак на две годинки и половина честити на таткото си Деня на въоръжените сили. Толкова е занимателен – приказва, като че ли произнася скоропоговорка, буквата „ р “ не произнася, стои необут, в памперс и във фланелка, на която написа „ Аз съм Украйна “.
А аз, не знам за какво, през целия ден попадам на видеа как дивият народ „ оттатък границата “ ликува, че следващият украински град е без ток.
– Видяхте ли, видяхте – Кривой Рог остана без ток, а Одеса – без вода-а-а!
Майната им – „ кричали женщины " ура! " и в воздух чепчики бросали... ( “жените викаха „ ура! “, подхвърляйки бонета горе… “ – откъс от пиесата на А. Грибоедов „ От мозъка си тегли “. Изразът се използва иронично за безсмислен публичен екстаз – бел. прев.)
Ясно е, че степента на умствената им бедност стигна дъното още през март тази година. Дори не ми се разяснява – скучно е.
Но, по дяволите, съгласно техните лични публични данни, 22% от руснаците нямат достъп до канализация. С други думи, съвсем четвърт от популацията им употребява нужници на двора. И на какво се радват тогава?
€300 млн. – това е паричният израз на крилатите ракети и „ Калибри “, хвърлени единствено през вчерашния ден върху Украйна. Срещу тази сума те биха могли на половина да понижат тяхната – в дословен смисъл – лайняна статистика.
А за девет месеца?! Биха могли да построят нови лечебни заведения, учебни заведения, театри, стадиони… Ама не, те се надигат от мръсната кофа, бършат ръцете си със сняг и тичат да викат: „ А Одеса е без вода-а-а! “
Пфу, гнусота. Простете. Защо го споделям всичко това? За да кажа през днешния ден (впрочем, както и през вчерашния ден, само че въпреки всичко днес особено) БЛАГОДАРЯ на нашите бранители, воини, герои. Защото:
Ние сме живи, с помощта на вас. Свободни сме, с помощта на вас. Ние имаме „ лего “ и роботи, ядем сладолед и сок.
Не е ужасно, че през днешния ден живеем в страната на генератори, значимото е да не живеем в страната на дегенерати.
Благодаря! Само се връщайте живи, доста ви апелирам.
Политическа партия: Брадатият мъж през днешния ден ще прегледа това едноминутно видео хиляда пъти в окопа край Бахмут. И несъмнено ще се разплаче. А след това ще тръгне и ще победи. За себе си, за своя другар от окопите и за това знамение в памперс и фланелка „ Аз съм Украйна “.
17 декември 2022 година
Пет от десетте ракети, с които обстреляха през вчерашния ден Харкив, ни завариха с Хектор по време на разходка в дребен парк. Взривовете прозвучаха гръмко. Но, знаете ли, разбрах, че изпитвам боязън единствено за кучето – да не хукне към шосето и да изскочи на пътното платно.
Обаче доберманът след първия гърмеж хукна да бяга, както постоянно, а след това мина на бърза крачка в посока нашата кола.
Веднага всичко угасна – светофарите, надписите над магазините, будките с дребни артикули. Смешно увисна във въздуха бариерата в прилежащия двор – като че ли прекратена на половин дума. Мигновено спря водата и изчезнаха мобилната връзка и интернет. Радиаторите изстинаха за петнайсетина минути.
Учудват ме реакциите на хората. Те се трансформираха.
На паркинга, вместо привичната в такива случаи псувни и изрази от вида: „ по какъв начин ми писна от тези гадове “, се чуваше нещо напълно делнично: „ Виталий, имаш ли туба за бензин? “.
Съседката от балкона се провикна на сина си: „ Илюша, ревизира дали някой не е затънал в асансьора! “.
На стълбището се сблъскахме с тъмен комшия, който постоянно мърмори срещу Хектор – ту мотивът му е прекомерно дълъг, ту намордникът е халтав. Неочаквано той ми сподели: „ Имам мощен газов котлон, елате, в случай че би трябвало нещо да му сготвите “. И каза номера на своя апартамент.
Интересно, схващат ли онези там, в Кремъл, каква могъща нация са изковали за последните девет месеца? Да, изглеждаме смешно – с фенерчета на челата си и туби вода в коридорите. Но ние отстояваме един различен до гибел. Стоим като скали. Изригваме като вулкани.
Такава единодушие като през днешния ден не съм виждала в никакъв случай. Дори тук, в мащабите на нашият микрорайон Салтовка.
Когато по здрач за една минута интернетът „ проби “, съумях да прочета известие на харкивските енергетици, че е разрушена около 50% от инфраструктурата. Помислих си, че ремонтът ще трае дълго и се приготвих: купих си бутилка вино и „ хотдог “ на бензиностанцията.
Запалих свещи, внесох птицата в стаята от балкона, завих клетката й със спален чувал, сложих одеялата на студения под, донесох от коридора водата, диря тирбушон…
И тук – хоп! – лампите светнаха. Енергетиците са богове! Успяха единствено за 12 часа.
Коя по ред беше тази масирана атака против Украйна? Деветата? Десетата?
Трудно си представям как наподобява този „ обект на сериозна инфраструктура “. Спомням си малка подстанция зад блока на моята съученичка. Играехме там на гоненица. Това беше квадратна сива къщурка с бобини и тел по периметъра на покрива.
Слушайте, а може би би трябвало да ги затрупаме с чували с пясък тези къщички, както защитихме паметника на Шевченко в центъра на Харкив?
Може би за задачата не стигат хора? Само кажете, аз ще дойда.
И освен аз, и бабичката със счупената ключица, която разхожда „ осиновеното “ през лятото помиярче, тя също ще пристигна. Апропо, тя е получила контузията си в тъмния ни вход – не видяла стъпалото.
Тази заран ние с нея се разприказвахме. Тя, без да се срами, призна, че още през 2014 година е била привърженичка на стабилността, реда и ненатрошения паваж на Крешчатик (по време на „ революцията на достолепието “ невъоръжените протестиращи къртеха паважа в центъра на Киев и излизаха с павета срещу проруските снайперисти – бел. прев.). А в този момент, струва ми се, тя е подготвена да тръгне в ръкопашен бой за свободата. Ще тръгне по този начин, както си е: с гипса и помиярчето си на връвчица.
Прочетох изявление с някой си – не помня кой – представител на Института за проучване на войната… Та той твърди, че упоритостите на Путин не са се трансформирали, той все по този начин желае да завземе Киев и цяла Украйна. И че бомбардира нашата инфраструктура, с цел да изтощи морално украинския народ, да пречупи неговия дух, воля и още нещо…
Хей, вие съществено ли го мислите?
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ